Инфо
Вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи. Среща се в почти всички карстови и скалисти райони в страната. Видът е с азиатски произход и еволюционно е свързан със засушливи, топли и открити местообитания. Целогодишно обитава подземни убежища – карстови, вулкански и морски пещери и минни галерии и само рядко единични прилепи са намирани в постройки. Максимумът на ражданията е през периода 20 май – 10 юни. По данни от Централна Европа, остроухия нощник ловуват най-често в радиус 4 – 6 km, максимум до 25 km от убежището). В Швейцария е установено, че над 60 % от храната му се състои от едри дългопипалести скакалци (сем. Tettigoniidae). В България извършва редовни сезонни миграции между зимните и летни убежища в рамките на 50 – 80 km. Зимуването е от края на ноември до средата на март. Миграцията към местата за размножаване става след 10-20 април.
Характеристика
Остроухият нощник има маса 15-30 g, а дължината на тялото с главата му е 59–74 mm. Цветът му е сиво-кафяв по гърба до сиво-белезникав по корема. Ушите са кафяви, сравнително дълги и наведени напред, с дълъг и заострен трагус. Крилата са широки, а опашката е по-дълга от тялото, с връх излизащ извън междубедрената мембрана. Външно остроухият нощник силно наподобява сродния вид голям нощник (Myotis myotis), от който се отличава главно по по-малкия размер на черепа.
Предпочитани местности
Остроухият нощник предпочита пресечени местности със скални венци, пещери, ниши и други подземни убежища и голяма застъпеност на широколистни и смесени гори във височинния диапазон 0 – 1600 m. Хранителните местообитания включват открити местообитания като ливади и пасища, около които има високостеблени гори.
Области
В обхвата на МИГ Тунджа попадат части от 2 защитени зони, в които Остроухият нощник е предмет на опазване, в това число:
