Инфо
е единственият представител на семейството на блатните костенурки в Европа.На дължина достига до 25 cm, като най-често наблюдаваните животни са 10–20 cm. Карапаксът е маслиненокафяв до черен, изпъстрен с жълтеникави точки или чертички, а пластронът е жълтеникав с черни петна. Кожата е маслиненокафява до черна с характерни разпръснати жълтеникави петна. Пластронът и карапаксът са свързани с еластични връзки. Мъжките обикновено са с по-дълга и по-дебела опашка от женските и с червен или оранжев ирис. При женските ирисът е жълт.
Характеристика
Топлолюбив, дневно активен вид. Обича също да се припича на брега, върху паднали във водата дървета, камъни и др., като при опасност незабавно се гмурка. Понякога се отдалечава на големи разстояния от водните басейни – до 650 m. Храни се с дребни животни, като основна част са водни насекоми, ракообразни, мекотели, риби (предимно наранени), жаби и ларвите им. Поглъща и растителна храна – водни растения, а на сушата цветове, плодове на черници и къпини. През юни–юли женската снася един–два пъти по 4 – 10 бели яйца в изкопани от нея дупки на сушата. Яйцата са продълговати, с размери около 41 × 21 mm. Половата зрялост настъпва на 10 – 11 годишна възраст. Зимува под водата.
Предпочитани местности
Обикновената блатна костенурка е вид, който предпочита нископланински и хълмисти райони, обрасли с храстова и тревиста растителност. Видът е пряко свързан и с разредени дъбови гори. Обитава блата, езера, микроязовири, крайречни водоеми, канали, бавнотечащи участъци на реки и др. Среща се от морското равнище до около 1300 m н. в. (в Югозападна България).
Области
В обхвата на МИГ Тунджа попадат части от 4 защитени зони, в които обикновената блатна костенурка е предмет на опазване, в това число:
- BG0000192 Река Тунджа 1
- BG0000212 Сакар
- BG0000401 Свети Илийски възвишения
- BG0000402 Бакаджиците
