Южен подковонос (Rhinolophus euryale)

Големина (маса)

10–17,5 g

Храна

дребни нощни пеперуди, типулиди и торни бръмбари

Големина (дължина)

Дължина на тялото: 4,3–5,8 cm

Латинско име

Rhinolophus euryale

Раждания

------------------

Обхват на МИГ Тунджа

Сакар

Инфо

Вид насекомоядни бозайници от разред Прилепи. В  България е сравнително често срещан вид. Среща се на много места, като е по-чест в Северна България. Повечето находища са между 100 и 500 m н.м.в. Обитава хълмисти карстови райони в близост до вода. Видът е силно зависим от наличието на естествени или изкуствени подземни местообитания. Формира размножителни колонии след средата на май. Женските обикновено раждат след средата на юни до около средата на юли. Числеността в размножителните колонии у нас най-често е от 100 до 10 000 екз. Зимува в пещери като числеността в колониите му достигна от 50 до 8 000 екз. Храната му се състои главно от дребни нощни пеперуди, но при наличие лови типулиди и торни бръмбари. У нас извършва сезонни миграции между летните и зимните убежища от 10 до 60 km.

Основните размери на южния подковонос са:[3]

Дължина на тялото: 4,3–5,8 cm

Дължина на опашката: 2,2–3 cm

Размах на крилата: до 29 cm

Маса: 10–17,5 g

Прилича на подковоноса на Мехели, но е по-дребен, с по-широка подкова и по-дълъг и тесен горен издатък на седлото. Гърбът е сиво-кафяв, а корема е сиво-бял до жълтеникав. Крилата са светло сиви. Младите имат изцяло сива окраска

Предпочитани местности

Природни местообитания за Rhinolophus euryale в България са предимно карстови райони с пещери и други подземни убежища във височинния диапазон от 0 до 800 m, до 1150 m в Западните Родопи и до 1650 m в Пирин. Като потенциални местообитания на Rhinolophus euryale може да бъдат определени райони с пресечен релеф, подземни убежища и нискостъблени гори във височинния диапазон 0 до 1650 m. Хранителните местообитания на Южният подковонос отстоят най-често в радиус от 10 km от убежището. При ловуване, видът покрива над 10 000 ha в смесени широколистни гори, храсталаци, синори, крайречни гори. Основни естествени бариери в границите на Защитените зони са високи планински била, надхвърлящи 1600 m н.в. и обширни територии с отсъствие на подземни убежища, най-често обработваеми площи с интензивно земеделие.

 

Области

В обхвата на МИГ Тунджа попадат части от 1 защитена зона, в която Южният подковонос е предмет на опазване, в това число:

  • BG0000212 Сакар