Инфо
Вид насекомояден бозайник от разред Прилепи. Видът е сравнително уседнал, въпреки, че миграциите между размножителните и зимните убежища в България може да надхвърлят 90 km. Хранителната биология на подковоноса на Мехели е слабо проучена в Европа. Предварителните резултати показват, че предпочита открити местообитания- ливади и селскостопански площи. Храната му се състои основно от нощни пеперуди.
Основните размери на подковоноса на Мехели са:
- Дължина на тялото с главата: 4,9 – 6,4 cm
- Дължина на опашката: 2,1 – 3,2 cm
- Размах на крилата: до 31 cm
Прилича на южния подковонос, но е по-голям от него. Гърбът е оцветен в матовожълто, а коремът е светъл. Подковата му е по-тясна, а горният издатък на седлото е по-къс и широк, в сравнение с южния подковонос.
Характеристика
Хранителни местообитания – ловуват над ливади и открити площи. В ловния периметър на вида у нас попадат екотони като редки нискостъблени гори– ливади, храстови съобщества – земеделски култури (житни, слънчоглед и други).
Предпочитани местности
Повечето находища на Подковоносът на Мехели са регистрирани в Северна България, Източните Родопи, Сакар и Дервентските възвишения. Относително малочислен и свързан с равнинния карст вид. Пещерите са основни убежища на вида. Като местообитания пригодни за обитаване от единични Rhinolophus mehelyi в България може да се определят карстови райони с пещери или други подземни убежища във височинния диапазон 0–600 m. Като потенциални местообитания на Rhinolophus mehelyi може да бъдат определени низинни карстови терени обрасли с храсталаци и нискостъблени гори във височинния диапазон 0 – 600 m.
Области
В обхвата на МИГ Тунджа попадат части от 1 защитена зона, в която Подковоносът на Мехели е предмет на опазване, а именно:
- BG0000212 Сакар
