Инфо
Вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи. Типичен обитател на карстовите райони. Среща се на територията на цялата страна, в планините до около 1500 m. Повечето находища са между 100 и 600 m н.в. Обитава целогодишно само подземни убежища – карстови и вулкански пещери, минни галерии, по изключение – влажни мазета на необитаеми сгради. Формира размножителни колонии с численост от няколко десетки до няколко хиляди (50 до 3000, най-често 200-500, винаги смесени с Miniopterus schreibersii). Максимумът на ражданията е през периода 20 – 25 май. Зимува само в подземни убежища. Видът извършва редовни сезонни миграции между убежищата си от порядъка на 50 до 150 km. У нас зимуването започва в края на ноември и продължава до към средата на март. Миграцията към местата за размножаване вероятно става след 10 – 20 април.
Характеристика
Размерите на дългопръстия нощник са средни за род Нощници (Myotis) – маса 8-15 g, дължина на тялото с главата – 44-54 mm, размах на крилете до 250 mm. В сравнение със сходните по размер нощници има широк череп, голямо стъпало с дълги пръсти и характерно високо захващане на летателните мембрани. Цветът му по гърба е тъмносив, коремът е значително по-светъл, а летателните мембрани са светлокафеникави.
Предпочитани местности
Характерни местообитания за Myotis capaccinii в България са карстови райони с пещери, по-големи реки, езера и язовири в диапазона 0 – 1200 m. Потенциалните местообитания включват райони богати на реки, постоянни притоци, езера, язовири и подземни убежища във височинния диапазон 0 – 1700 m. Хранителните местообитания включват преди всичко течащи води, стоящи водни басейни, ивици от крайбрежна растителност, дори над морски води, разположени до 10 – 13 km от убежищата. Основни биокоридори за вида са речните долини и техните по-големи притоци.
Области
В обхвата на МИГ Тунджа попадат части от 1 защитена зона, в която Пещерния дългокрил е предмет на опазване, в това число:
- BG0000212 Сакар
