Инфо
Вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи. Обитава целогодишно само подземни убежища – карстови и вулкански пещери, минни галерии, по изключение влажни мазета на необитаеми сгради. Формира размножителни колонии с численост от 500 до 10 000 екз., често смесени с Myotis capaccinii. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни – 10 юли. Пещерните дългокрили са добри летци, с бърз и маневрен полет, което е предпоставка за денонощни хранителни (до 20 km) и сезонни миграции между убежищата си от порядъка на 50 – 150 km. Пещерният дългокрил е типичен обитател на карстовите полупланински и планински райони. Разпространен е на територията на цялата страна, без най-високите части на планините. Повечето находища са между 100 и 600 m н. в. Зимува само в подземни убежища при температура 6 – 9º С.
Характеристика
Совалката е дълга 42.4 – 48.0 mm, D5: 48 – 56 mm, D3: 78 – 89 mm. Пенисът е тесен и дълъг. Размерите на дългокрилите прилепи са средни за разред Прилепи – дължината на тялото с главата е 48 – 62 mm, дължината на опашката – 52 – 64 mm, размахът на крилете – 280 – 305 mm, а масата – 10,5 – 17 g. Козината е гъста и сива, малко по-светла по корема. Крилете им са тесни и заострени, малко по-тъмни от тялото. Дългокрилите прилепи са много издръжливи летци и често се хранят на голямо разстояние от убежищата си. Основната им храна са нощни пеперуди, двукрили и бръмбари. Ушите са къси и триъгълни и не достигат до върха на главата, която има гъста, къса и щръкнала козина, достигаща до основата на носа. Муцунката е къса и се забелязва слабо изразена гърбица на черепа. Козината по гърба е сивкаво-кафява, понякога кафява или дори черна. Коремната страна е с леко по-светло сив оттенък. Крилото е много дълго и тясно, в състояние на покой третият и четвъртият пръст са сгънати навътре в ставата между първата и втората фаланга
Предпочитани местности
Характерни местообитания на вида в България са карстови и скалисти райони с пещери или други подземни убежища и голяма застъпеност на широколистни и смесени гори във височинния диапазон 0 – 1000 до 1400 m. Потенциални местообитания са районите с пресечен релеф и подземни убежища във височинния диапазон 0 – 1600 m. Хранителните местообитания включват преди всичко най-разнообразни открити хабитати като ливади и пасища, а също и високостъблени гори, реки, езера и язовири. Предвид наличието на колонии състоящи се от няколко хиляди екземпляра на много места в България, пещерните дългокрили по всяка вероятност покриват площи в голям радиус от убежището.
Области
В обхвата на МИГ Тунджа попадат части от 1 защитена зона, в която Пещерният дългокрил е предмет на опазване, в това число:
- BG0000212 Сакар
