Инфо
Вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи. В България се счита като обикновен и често срещан вид. Повечето находища на вида са между 100 и 800 m н.в. Среща се във всички карстови райони у нас. В повечето обитава едни и същи убежища с вида-двойник Myotis blythii. Целогодишно обитава подземни убежища – карстови, вулкански и морски пещери и минни галерии. Формира големи размножителни колонии с численост от няколкостотин до около 7 000 инд. Максимумът на ражданията е през периода 20 май – 10 юни. Над 46% от храната му се състои от едри бръмбари-бегачи (сем. Carabidae). Най-често ловува в овощни градини и широколистни гори, а по-рядко в смесени гори, лозя, обработваеми полета с малка площ и смърчови гори. Хранителните местообитания най-често се намират в радиус 2-6 km, максимум до 15 km от убежището. Вероятно у нас видът извършва редовни сезонни миграции между зимните и летните убежища от 20 до 100 km. У нас зимуването започва в края на ноември и продължава до към средата на март.
Характеристика
С маса от 26 до 45 g големият нощник е сред най-големите прилепи, срещащи се в Европа. Дължината на тялото с главата му е 65-80 mm, а размахът на крилете – 350-430 mm. Цветът му е сиво-кафяв по гърба до сиво-белезникав по корема. Ушите са кафяви, дълги и наведени напред, с дълъг и заострен трагус. Крилата са широки, а опашката е дълга колкото тялото, с връх излизащ извън междубедрената мембрана. Външно големият нощник силно наподобява сродния вид остроух нощник (Myotis blythii), от който се отличава главно по по-големия размер на черепа.
Предпочитани местности
Характерните местообитания на Myotis myotis в България включват карстови и скалисти райони с пещери или други подземни убежища и голяма застъпеност на широколистни и смесени гори във височинния диапазон от 0 – 1000 до 1600 m. Като потенциални местообитания може да бъдат определени районите с пресечен релеф и подземни убежища във височинния диапазон 0 – 1700 m. Видът ловуват най-често в радиус от 2 – 6 до 15 km от убежището. Хранителните местообитания включват преди всичко открити местообитания, ливади и пасища, в района, на които има високостъблени гори. Основни биокоридори за Myotis myotis са речните долини и техните по-големи притоци. Видът у нас извършва редовни сезонни миграции между зимните, летните и алтернативни убежища от 20 до ок. 100 km.
Области
В обхвата на МИГ Тунджа попадат части от 2 защитени зони, в които Големия нощник е предмет на опазване, в това число:
- BG0000212 Сакар
- BG0000402 Бакаджиците
