Площ: 8464.27 хектара
Обхваща част от Светиилийските възвишения в Югоизточна България, между Горнотракийската низина и Ямболското поле, в Сливенска и Ямболска област. Възвишенията се простират от запад-северозапад на изток-югоизток на около 25 км, а ширината им е 5 – 6 км. Разположени са между Горнотракийската низина на запад и Ямболското поле на изток. От северозапад на югоизток билото им постепенно се понижава и към долината на река Калница (десен приток на Тунджа) то потъва в Ямболското поле. Най-високата им точка връх Острата вила (до 1989 г.: Острия чатал, 415,9 м) се издига в северозападната им част на около 2,5 км югозападно от село Питово. Изградени са предимно от гранити, варовици, мергели и туфи. В района на село Бояджик малки находища на желязна руда. Климатът е преходно континентален. Отводнява се от реките Калница (десен приток на Тунджа) и Овчарица (ляв приток на Сазлийка), които извират от възвишенията и малки и къси рекички и дерета леви притоци на река Блатница (ляв приток на Сазлийка). Почвите са излужени канелени горски. Напълно обезлесени, заети от пасища
Районът е значително обезлесен. Съществуващите гори са вторични, с добре развит подраст.
Има добри липови гори. В близост до село Славино има влажна смесена гора с растителни
елементи, характерни за заливните гори. Районът е важен за гнездящите пойни птици. Най-ценната характеристика е, че е заобиколен от развитите урбанизирани територии и обработваеми земеделски площи и действа като остров за биологичното разнообразие. Подходящ е за свързване чрез биокоридори с планините Средна гора и височините Бакаджиците.
