Обявена е за Защитена зона през 2008 г.
Зоната представлява верига от възвишения в хълмистия район на Тунджа, на югоизток от Ямбол, с площ 4504.87 хектара. Възвишенията са с дължина 12 км и от 5 до 10 км широчина и представляват важен екокоридор. Най-разпространени са вертисолите и канелени горски почви. Хълмовете са покрити с пасища и обработваема земя. Има гори от обикновен дъб, космат дъб, източен габър и турски дъб. Големи площи са покрити с издънки от дъб, липа, габър и акация. Срещат се пасища с храсти и малки скали в крайгорските територии. Има и няколко микро язовира, като около този в близост до селото Люляк има значително разнообразие от птици. Голяма част от обработваемите земи са се превърнали в пустееща територия, подходяща за обитаване от много видове птици. Хълмистият район е богат на дивеч и друга фауна, костенурките са многобройни.
Качеството на местообитанията в някои части на зоната е сравнително добро. Има територии, които са доста силно урбанизирани. Има и стара изоставена мина, където ландшафтът е значително променен от минните дейности и се извършва сеч. В същото време, районът Войнишки Бакаджик е сравнително по-малко повлиян от земеделие и други човешки дейности и е подходящ за природозащитни дейности.
Зоната е заобиколена от силно урбанизираните райони и същевременно запазва голямо биологично разнообразие. Поради това е от голяма важност да бъде свързана с околните зони чрез биокоридори, за да се избегне изолирането на популациите от видове.
